Гренландия е най-големият остров в света, като заема 2 175 000 км2 или

Топенето на ледения щит на Гренландия и колебанията на океанското ниво през този век

Гренландия е най-големият остров в света, като заема 2 175 000 км ² или 1,46% от сушата, и е ситуиран сред Северния ледовит и Атлантическия океан. Огромният мразовит щит, покриващ към 80% от острова, има дебелина сред 2000 и 3000 м. Ежегодно от крайбрежните ледници се откъсват айсберги, а площта на ледения щит прогресивно понижава. Това е директно разследване от климатичните промени, свързващи се с повишението на температурите на сушата и на океана на световно и районно равнище. Наскоро проучвателен екип, управителен от Jeremie Mouginot и Eric Rignot (2019), потвърди, че от осемдесетте години на XX-и век площта на ледения щит на Гренландия прогресивно понижава със приблизително 80 ± 6 гигатона/год. на десетилетие, а топящите се ледници способстват за повишението на международния океан с общо 13,7 ± 1,1 мм за интервала от 1972 до 2018 година

Фиг. 1. Общо брой дни на размразяване на повърхността на Гренландския щит от 1 януари до 6 август 2020 година (ляво) и разликата сред общия брой дни на размразяване през 2020 година и междинния броя дни на размразяване за интервала 1981 до 2010 година (от 21 юни до 1 август, в дясно).

Източник: National Snow & Ice Data Center

Ново изследване (от 30.09.2020 г.), оповестено в сп. „ Nature “ сподели, че топенето на ледената завивка на о-в Гренландия (фиг. 1) ще докара до повишение на равнището на международния океан с към 10 см до края на XXI-и век. Проучването на Jason P. Briner и колектив (Briner et al., 2020) се базира на разбори от голям брой сондажи в леда, посредством които е осъществена реорганизация на развиването на ледения щип през последните 11 700 година Получените данни са употребявани за основаване на симулационен модел на развиването на ледникови щит в условия на климатични промени. Установено е, че след края на последния ледников интервал (преди към 12 000 години) Гренландския щит е намалял с ритъм непосредствен до актуалния. Симулациите на бъдещото развиване на Гренландския мразовит щит, основани на сюжети за представителна централизация (Representative Concentration Pathway – RCP), съответстващи на ниски (RCP2.6) и високи (RCP8.5) централизация на парникови газове, демонстрират хипотетични загуба на маса сред 8 800 и 35 900 гигатона до края на века. Тези темпове на размразяване надвишават оптималните загуби на ледникова маса през последните 12 000 години и сигурно ще рефлектират върху равнището на международния океан.

Ледниковият баланс се дефинира от количеството на снеговалежите и загубите от размразяване на ледниците през лятото. Промените на климата и световното стопляне нарушава това равновесие в интерес на топенето и изпарението, които обуславят намаляването на ледниковия щит. Установените трендове в развиването на ледниковия щит ще намерят приложение при създаването на климатични модели, прогнозирането на равнището на международния океан и моделирането на океанските течения.

Автор: Петко Божков / Климатека

В обявата са употребявани материали от:

http://www.bta.bg/bg/c/NB/id/2286418

http://nsidc.org/greenland-today/

https://www.nature.com/articles/s41586-020-2742-6

https://www.pnas.org/content/116/19/9239.short

https://www.theguardian.com/world/2020/sep/30/greenlands-ice-melting-faster-sea-level-rise